първо се извинявам за неграмотното си писане просто ми е адски напрегнато и изобщо не ми е да правопис. случват ми се неща които ме побъркват. просто в момента стоя и пуша и просто незнам кое е правилно и кое не е. ще започна от самото начало. от малка имам проблеми със нашите. те винаги са държали повече на кака ми понеже тя винаги е била по скромна и по-добра в техните очи. сега аз съм на 17 години и от една година уча в съседния град. работя и уча,живея на квартира. имах си приятел доста сериозен но преди около половин година скъсахме окончателно понеже нещата невървяха,бяхме заедно но той все нямаше достатъчно време за мен,нито аз за него. след скъсването ни реших изцяло да сменя обкръжението си и започнах да се движа с различни хора. от там започна проблема ми. новите хора заедно със себе си доведоха и едно момиче с прякор ,,японката,,. това момиче от далеч си личи,че му има нещо. много,висока,много слаба,с къса черна коса на бодлички и със странно дръпнати очи като на азиатците. винаги е облечена в мъжки тениски и дънки,или ако вечерята е в ресторант (малко по официална) тя винаги е стегнат мъжки костиум. започна редовно да излиза с мен и новите ми приятели. колкото мен е но не учи в моето училище. в училище малко хора ме бяха виждали с нея но тези които ме бяха засекли направо се чудеха как так аз,която от край време се славя като едва ли не някакви курва,дето винаги сам се занимавала с танци и с тийн-модни агенции ще излизам с въпросната японка. да...но стана така че с това момиче се сближихме повече от колкото съм допускала че е възможно... започнах редовно да ходя в нейната квартира. постепенно започнахме да си споделяме. разбрах,че майка и е наполовина японка и от нея наследила дръпнатите очи. че от малка не получава внимание и се справя сама. ...и най важното в случая,че е лесбийка и си пада по мен. от начало я отблъсквах дори доста грубо а и тя наистина е наи ама наистина най-големия джентълмен който съм виждала. за разлика от мъжете в моя живот тя разбира дори от една мимика,дори без думи. абсолиутно винаги ми е помагала. започнах да спя при нея но просто приятелски и през нощите когато сме били на едно легло усещах как тялото ми е плътно притиснато към неиното но тя нито веднъж не е направила нещо грубо и неуместноза да ме притесни. по цели вечери когато усещаше че ми е студено ме е гушкала буквално като бебе и е отвивала себе си заради мен. всичко това стваше тайно от всички въпреки че не се беше случвало нищо специално. да но...преди една седмица стана нещо което сега не ме оставя да спя и в момента реших да го напиша че да ми олекне (може би). преди една седмица отидох да спя в нейната квартира. легнахме в леглото завихме се. гледахме ТВ смяхме се буквално като деца. когато съм с нея не съм онази нафукана кучка която всички мразят. чувствам се като бебе а и тя знае как да ме предразположи. после ядохме някакви боклуци каквито намерихме и по едно време тя изгаси телевизора. попита ме какво ми липсва,какво ми се прави... и аз съвсем на базик отговорих че ми липсва секс и тя започна до говори за секс. за пръв път ми намекна за част от причината да е лесбийка и доколкото разбрах се е случило нещо в детството й което я е разстроило тотално. сподели ми че не е имала сериозна приятелка от много много но просто неиска просто секс. аз незнам защо но ми стана странно и казах че ми се спи. тя разбра навика и както винаги ме придърпа към нея и ме гушна. да но този път почувствах колко стегнато и е тялото като на истинско момче и корема и се опираше точно в мен когато усещах дишането й. и просто незнам какво ми стана но започнах да се натискам в нея, натисках дупето си към скута й. тя се събуди и ме попита какво има а аз не казах нищо просто продължих да се натиска още по силно. след около минутка тя разбра какво искам в тоя момент на лудост и без да говори малко по грубо от всякога досега ме хвана. започна да ме целува по врата. бяха най най най нежните целувки в живота ми. никое момче не ме е целувало по този начин. както ме целуваше и пипаше по бедрата стана по-агресивна и направо ме захапа и започна да ми прави болезнена смучка и да пипа по грубо между краката ми. аз хем исках да я ударя и да си тръгна понеже това е в противоречие с принципите ми но в същото време това беше най-големиа кеф в живота ми.наистина такъв кеф никое момче не ми беше доставяло. тя ме обърна по гръб и легна върху мен. разкопч копчетата на ризата с която спя и само с целувки ме накара да свърша наистина много страстно. след тва ме пита дали искам още и дали я предпочитам като жена или като мъж. незнам защо бях толкова тъпа и казах че я искам като мъж и тя се поразрожи в нощното си шкафче което никога не бях отваряла ив първия момент в тъмнината неразбрах какво точно извади от там. шмугна се под юргана и след три-четири минути под юргана усетих рацете й по ребрата и гърдите ми и по едно време.......тя проникна в мен с нещо много твърдо и голяма,чак ме заболя. беше изкуствен пенис. вместо да се възбудя аз незнам какво ми стана съвзех се и я отблъснах станах облякох се и си дойдох в моята квартира. тя ми звънна на сутринта много притеснена с хиляди извинения. казах и че няма проблем и просото искам да забравим за тая вечер да си останем само фр. но от тая вечер се прая на болна и не излизам от квартирата си. само пуша и пия и се чудя какво става с мене. една друга фр по тела ми каза че ,,японката,, нонстоп питала за мене и искала за коледа да й се отсърдя понеже ужасно много искала да я празнуваме с мен. интересното е че тя наистина е по честна и от мъж понеже не е споменала нищо точно както я помолих. и продължава да ми праща нежни смс-и въпреки че не й отговарям. сега в момента имам нужда от съвет и помощ...да й кажа ли че повече неискам нищо общо с нея защото неискам да се занимавам с хомосексуални връзки или да бия една майна на обществото,приятелите,училището и семейството и да не ми пука от тяхното мнение и да остана с нея...понеже наистина ми е мн мн мн хубаво с нея и когато ме целува и пипа съм в рая а когато ми говори не ми пука дори да е краят на света. и твърди че ме обича наистина и е готова да даде последния си дъх за една усмивка от мен... липсва ми ;( от всички които не ги е домързяло да прочетат моя ,,роман,, (които за жалост е реалност) моля ви за съвет и мерси за вниманието. мисля че ми олекна поне мъничко....
хора моля ви помогнете ми .. ;( .. харесвам най-добрия си приятел .. адски съм хлътнала по него ;( незнам кфо да прая .. искам да го спечеля но той си има гадже ;( моля ви се помогнете ми мн е спешно .. немога да му кажа че го харесвам .. ПОМОГНЕТЕ МИ МОЛЯ ВИ ПЛС ПЛС ПЛС ;(;(
Не мога да разбера - защо след 4 години продължавам да се самонаказвам така !!! Занимавах се с едно момче много дълго, но сега лятото станаха големи филми. Не бяхме се виждали 3 - 4 месеца. Днес излязохме с един приятел на кафе и той се обади да отидем. Мислех, че няма да ми направи впечатление след толкова време, реших, че съм го преодоляла достатъчно за да стоим на една маса. Първоначално много стъбилно го нацепвах, просто защото не знаех какво да правя. После се поотпуснах и се заприказвахме. Бяхме доста хора и нищо кой знае какво не можахме да си кажем, но ..
Сега не мога да спра да мисля за него. Да си спомням.. До кога ще продължава .. Колко още не беше ли достатъчно ???
Писнами от простотии.Мислех че съм си намееррил свястно момиче,ама и този път се оказа лъжа.Заряза ме заради бившия си авер дето бил в германия.Ядосвам се и ще го върна там за трансплантация.Звъннах и да се видим ама тя била с него.Аре да им ебе маиката няма да се ядосвам заради тях.Да го духат
Снощи с приятеля ми правихме секс без презерватив.Естественно той не свърши в мен а близо до....... :( и сега се притеснявам дали е възмойно някой Чочко да де стигнал там където нетрябва....Моля ви кажете ми възможно ли е да е станал гаф :(:(
Ами аз сум на 16! Имам брат на 28 год, и когато бях малка, т.е. преди около 10 години мн обичах да играя с най - добрия приятел на брат ми, просто един вид го преследвах. Лошото тук е че с течение на времето явно, тази детска радост, прерасна в нешто пожече, може би в лубов! Тои е в испания, и от няколко год насам си пишем ж скайпа но нищо повече от приятелски отношения, а аз мн пъти съм му намеквала за чуствата ми, но тои тварди че сум мн малка и сащо съм сестра на най - добрия му приятел и едва ли ще стане нещо! Мн съм нещасна от мн време! Кажете ми какво да напражя, и как да постъпя???
Значи... има едно момче от класа ми. Много го харесвам,но не знам дали и той мен. Опитвах се по много начини да разбера,но...нищо. Не каза нито на мен,нито на приятелите си. Понякога се държи много добре с мен,но има и случаи,в които използва изрази като "не ми пука за теб,не ме интересуваш" и т.н. и ми е много гадно след това. Но има и още един проблем... не мога да бъда себе си пред него. Винаги казвам нещо супер тъпо,като се опитвам да го впечатля.
Не знам вече какво да мисля...не знам дали ме харесва...и просто исках да споделя.
Приемам всякакви критики,както и съвети.
Здравейте всички!Чувствам се странно,че пиша тук,но просто вече не знам какво се случва с мен и бих искала да разбера мнението на хората ,които ще видят ситуацията отстрани.Може би точно вие ще ми дадете така търсените отговори и ще ми помогнете да разбера себе си и да променя НЕЩО в живота си ,за което предварително ви благодаря.
Аз съм момиче на 20 години.От година и половина имам връзка с един прекрасен за мен човек.Нашата любов е от онази трудната -любовта между българка и турчин.Онази любов,която мнозина осъждат без дори да се постараят да разберат.Както и да е.За година и половина аз научих много неща.Научих ,че устите на хората не можеш да ги затвориш и ,че такива които ще говорят винаги ще има.Научих ,че е много страшно да правиш компромиси със себе си за да може на другите да им е добре.Дадох си сметка ,че живота е един,но дори и хиляди да са (в което се съмнявам)този никога повече няма да се повтори и аз трябва да го изживея така,че един ден когато се обърна да не съжалявам за пропуснатите мигове и да се питам какво ли е щяло да бъде.Така реших да се боря за тази любов.Положихме много усилия за този период да съхраним любовта си и да я опазим от всички нападки и сега след година и малко мисля че успяхме.Но....както винаги това НО.Това лято се случи нещо,нещо което преобърна живота ми.Това е просто случка от живота,това е онази нощ ,която всеки човек има.Аз преживях онази "нощ".Случва ти се нещо,което не преглъщаш никога, а и не го затваряш в себе си , просто го пускаш на свобода.В онази нощ погледнах страшната истина в очите.Думите като "ти си различна,ти си единствена, откакто съм с теб не мога да погледна друга, с теб ще победим света" просто изгубиха значението и смисъла си.В онази нощ го гледах и се питах,познавам ли този човек ,това онзи в който се влюбих ли е,онзи с който щяхме да покоряваме света ли е...В онази нощ плачех и се смеех едновременно,защото разбрах истината и му доказах ,колко "голяма" е всъщност любовта му.Крещях в лицето му думите "видя ли,казах ли ти ,че рано или късно истината излиза на яве",а той нямаше смелост да ме погледне в очите .... На няколко пъти присвивах очи с надежда всичко да е само сън и да се събудя ,но не беше.. така мина кошмарната нощ и дойде болезненото утро.Чувставах се като парцал,като човек ,на който всичките му сили са го напуснали,в съзнанието ги виждах двамата на плажа,докато аз плачех и го молих да дойде да ме види ,защото ми липсва ужасно,а той казваше,че спи ,че е изморен.Знаех ,че нещо става ,че нещо се случва,а той отричаше и ме караше да се чувствам виновна за това ,че между нас нещо не върви.Не знаех на къде да поема ,какво да направя ,година и половина градих живота си без него и сега на къде...?Всичко се срина целия ми свят.Исках просто да умра,но човек не умира от една изневяра и независимо колко го боли живота продължава...Късно вечерта получих смс в който ми обясняваше,че съжалява,че не знае как ще продължи без мен ,че много сме се карали и в онзи момент с нея не е мислил,че ме обича и иска да е с мен ....толкова много го обичам, ужасно много ,не можех да си представя че толкова голяма и истинска любов ще свърши така и реших да опитаме да преодолеем това двамата.Сега месеци след случката аз не съм същата,обичам го но не мога да простя не защото не искам ,а защото не мога да го направя със сърцето си ,там вътре винаги ще ме боли от предателството.Молбата ми към вас е да ми дадете съвет как да продължа,какво да правя с тази връзка и как да забравя и въобще това възможно ли е? Аз не мога без този човек ,липсва ми всеки един миг. Нещата са малко противоречиви и за това и аз не мога да се разбера. За това пиша тук ,за да може вие които виждате нещата отстрани да ми кажете къде бъркам и как да продължа.Благодаря ви предварително ...
даите ,някакъв акъл , щото вече ще полудея .
От година и половина имам връска с една жена , която си има приятел . Той не живее в същия град и идва при нея много рядко , с нея почти си живеем заедно , като до сега си мислих ,че скоро ще зареже "приятеля си "!?!
Уви вече година и половина ,чакам да го зареже , но това все не става ! Сега пък , имам основателни причини да смятам ,че има и трети мъж замесен в тая история!
Междувременно аз май съм доста влюбен в нея!
Кажете ,как да постъпя , защото имам чувството ,че ще откача и ще изтрепя всички в тази откачена история !!!
оби4ам го подяволите толковаго оби4ам 4е не мога да ди6ам, вси4ко от ватре ме яде нз какво ми става но го оби4ам тои не ме лоф ни6то не 4уства кам мене но знае 4е го лоф но не мога ве4е нз как да го забравя не спирам да мисля за него мн го оби4ам пфффф как да го забравя подяволите ;(;(;( плсссссс помогнете ми
Много ме е яд. Яд ме е, че точно когато срещнах любовта се оказа, че е неосъществима. Стана това, което мислех, че не може да ми се случи. Влюбих се в момиче, което не мога да имам. Причините са много - тя първо е чужденка, второ не я познавам и трето тя е актриса, известна личност. Ето нейни снимки: http://www.skycelebs.co.uk/gallery-Tina_Caspary.php До сега не съм чувствал толкова силно харесване, такава любов към момиче. По принцип харесвам блондинки, но тя е изключение. Сега разбирам как се чувстват някои полудели фенове на актьори и актриси, които казват, че са влюбени в тяхната любима известна личност. Дори разбирам и Златина Савова, дето е влюбена в Слави и пишеше тук. Само че, за разлика от нея, аз разбирам, че тази любов ще си остане неосъществима и платонична, а тя не може да го проумее. Вие изпадали ли сте в подобна ситуация?
с приятеля ми сме заедно вече 9 месеца и много го обичам както и той мен....но от няколко седмици започнахме да излизаме с един негов много добър приятел(който много прилича по характер на моя бивш прител).Последните няколко дни забелязвам че започнах да мисля повече за него от колкото за приятеля ми :( това ми се случва за пръв път винаги съм знаела какво искам и как да го постигна....но сега ми е мнного трудно.немога да кажа на приятеля ми защото знам че много ще го нараня.незнам как да постапя моля ви помогнете ми :(:(:(:(:(
